вторник, 27 ноември 2012 г.
Един век...
Posted on 11:38 by Стоян Стойчев Вълчев
Изгледал съм всички по-интересни филми, до които имам достъп, и сега ми остава да чакам да ми се доспи.
Чудя се какво ли са правили хората преди 100 години, за да не умрат от скука? Ако на прадядо ми – Стойо някой бе казал, че след 100 години един негов потомък ще има устройство с едно копче,
което само като го погали, му дава възможност да общува с целия свят.
Той вероятно би си помислил, че става въпрос за лампата на Аладин.
Ако той знаеше, че с натискането на един бутон на стената мога да сложа край на нощта
и да правя ден в своята стая, без дори да помислям за газови лампи и
свещи – вероятно би бил удивен. Само ако знаеше, че разполагам с устройство, което прилича на черно огледало,
но изведнъж се превръща в прозорец към света и научавам всичко за това,
което се случва в момента в държавата и света и то без да ми е
необходим глашатай.
За компютъра въобще няма да отварям дума. Това е съвременният свят – хапвам пиле с 60% вода с гарнитура от китайски ориз и гръцки гъби. Пия американска Кола, а за десерт имам еквадорски банани и бразилски портокали. После пък ще си направя един зелен чай от Шри Ланка и ще похапна швейцарски шоколад.
Ето това ние приемаме за нормално. Хич даже не му обръщаме внимание.
А ако питаме човек, който през 1912 година се е стягал за фронта,
какво мисли за нашия начин на живот. Е, едва ли ще ни повярва до къде
сме я докарали. А вие замисляли ли сте се къде сме в момента? А замисляли ли сте се къде ще бъдат хората след още 100 години?
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
No Response to "Един век..."
Leave A Reply